Как да си върнем съня

Човекът е единственият животински вид, страдащ от безсъние. Според Световната здравна организация през изминалия век сме се простили средно с една пета от съня си. Ако и вие имате проблеми със съня, тази книга може да ви помогне да ги решите.

В „Как да си върнем съня“ няма да намерите рецепти за сън. Но ще намерите достатъчно материал за размисъл, ще успеете да се вгледате в себе си и може би ще стигнете до вашето лично откритие за това как да си възвърнете здравия сън. Преди да пребори безсънието веднъж завинаги, авторката е опитала всичко: от чайове преди лягане през тапи за уши и тъмни завеси до хапчета. Но нищо не й помага.

В 24 глави, колкото са часовете в денонощието, Брехе Хофстейде изследва съня, който в нейното детство ѝ е бил естествен като дишането и който се е изгубил някъде през годините. Опирайки се на личния си опит, тя преодолява пропастта между науката, литературата и историята и разглежда връзката между тялото и ума, хората и модерността, индивида и обществото – за да заключи, че ако нещо трябва да се промени, то не е дебелината на възглавницата…

Оказва се, че науката не познава животински вид, който да не спи. Дори делфинът, който не престава да се движи, защото в противен случай би се удавил, намира начин да подремне: едното полукълбо на мозъка му си почива, докато другото остава нащрек и продължава да задава команди за плуване. Паякът прибира крака и метаболизмът му се забавя. Сънят представлява еволюционна константа, която не е подминала нито един вид, следователно е достатъчно важен, за да се наложи. При все това за много хора сънят не идва естествено. А кафето не премахва умората, то просто я прикрива, като действа директно върху рецепторите за аденозин…

Представяме ви откъс от книгата: 

"04:00
НА ЛОВ ЗА СЪН

Не обичам да се провалям. Не обичам и да усещам умора. Ето защо посветих цялото си същество на мисията да се наспя.
Дотук добре, ала как да го направя? Зарових нос в списанията. Изчетох куп книги за значението на съня, като „Защо спим“, бестселъра на Матю Уокър... книгата завършва с поредица от съвети, които да ни приближат към съня... 
Отметнах всичко изброено. В даден момент станах експерт по фактологията: идеалната температура в спалнята е осемнайсет градуса и половина; минават седем часа, докато се разгради половин чаша кафе; изкуствената светлина от лампите и екраните нарушава режима на съня. И така нататък, и така нататък. Не просто познавах фактите, ами и се придържах стриктно към тях...
Замених кафето с чай, спрях дори любимата си ежедневна доза черен шоколад. Купих си очила с филтър за синя светлина и си инсталирах приложение, в което британец на име Анди ми разказваше как краката ми натежават.
Освен изброеното дотук мога да посоча още цял куп хитрини, които се опитах да приложа през последните години, за да заспя лесно.
Движех се повече.
Намалих захарта.
Преди лягане похапвах богати на протеини продукти.
Създадох си режим.
Охладих спалнята. Затъмних спалнята. Заглуших
спалнята. Взех си тапи за уши. Маска за очи. Черни
завеси.
Медитирах.
Спрях да медитирам и започнах да излизам с приятели.
Работех, докато очите ми не засмъдяваха.
Приключвах работа по-рано, за да ми остава време
за дългия ритуал по заспиване.
Пиех чаша топло мляко, четях около час, взимах си
горещ душ, капвах лавандулово масло на възглавницата.
Ако не успеех да заспя, ставах.
Ако не успеех да заспя, оставах в леглото, не бягах
от проблема, защото онова, от което бягаш, те плаши
най-много.
Броях в обратен ред от хиляда до едно.
Броях в обратен ред от десет хиляди през три.
Записвах мислите си.
Отхвърлях всяка мисъл като незначителна.
Подложих се на когнитивна поведенческа терапия.
Взимах мелатонин. Магнезий. Валериан. Хмел.
Лайка.
Пушех джойнтове на отворения прозорец на спалнята и така ми се завърташе главата, че едва си стоях на краката.
Какво ли само не правех!
Сънчо все не идваше. Въпреки всички грижи около хигиената на съня явно не се стараех достатъчно и неволно прогонвах съня.
Реших да вкарам тежката, та било то и не съвсем легална артилерия.
Една колежка ми сподели, че ѝ помагало само THC, активното вещество в канабиса. Според нея то било „Мистър Мускул“-ът на хигиената на съня. В пълна дискретност ми осигури малко шишенце с гъсто тъмнозелено олио. Няколко часа преди лягане си сложих две капки под езика с помощта на капкомер. Миризмата на гниеща трева проникна през ноздрите ми и се разнесе из целия ми череп.
Спомних си за един свой бивш съквартирант. Не познавах друг човек, който да спи така непробудно..."

Нидерландската писателка и журналистка Брехе Хофстейде (р. 1988 г.) е автор на романи и есета и основател на феминистка платформа. Още дебютният ѝ роман „Небето над Париж“ (2014) е номиниран за две литературни награди и преведен на няколко езика. През 2016 г. Хофстейде публикува сборник от есета, озаглавен „Преоткриването на тялото“, посветен на феномена на прегарянето, а през 2021-ва излиза блестящото есе „Как да си върнем съня“.

Българското издание тръгна към книжарниците на 15 септември в превод на Мария Енчева.