Харон - лодкарят от подземния свят

Митът за Харон разказва за един наистина енигматичен герой, чиято работа е била да превозва мъртвите до последния им дом Хадес (подземния свят).

Харон е описан като дрипав и неподдържан старец със сплъстена бяла брада и невчесани, сплъстени коси. Лицето му било мрачно и мрачно, а характерът му мрачен и кисел. Легендата за него твърди, че той придвижвал своята ръждясала и порутена лодка с помощта на прът. Отпред на плавателния съд има изрисувано око, което предпазва от зли духове.

Харон прекарвал починалите през река Ахерон, името на която означава „реката на болката“. Въпреки че често се казва, че Харон е транспортирал души през река Стикс (Реката на омразата), повечето източници се отнасят до Ахерон.

Работата му била безкрайна и рутинна, което било причината за мрачния му характер. Единствените неща, които го вадели от неговия ступор, били изключителните ситуации, когато живи хора искали да слязат в подземния свят. Това се случва с Херкулес и Орфей.

Произходът на мита за Харон
Митът за Харон разказва, че лодкарят от подземния свят е син на Никта (Нощта) и Ереб (Мрака). Никта е богинята на нощта и дъщеря та Хаоса. Тя била надарена с невероятна красота и присъствала при създаването на вселената.

Ереб е богът на мрака и сенките. Той царувал над дълбоките мъгли, които заобикаляли краищата на Земята, и присъствал във всички подземни земи. Той е брат на Никта и с нея заченали две деца: Ефир, блясъка и сиянието, и Химера, деня.

Харон лодкарят
Легендата твърди, че името на този герой означава "остър поглед", отнасящ се до мигащи или трескави очи. Твърди се, че представлява очите на хората секунда преди смъртта.
Митът твърди, че онези, които са го призовали да изпълни дълга си, са Съдбите, неговите сестри. Те предизвиквали в него бясно нетърпение, когато някой бил на път да умре. Тогава Харон чакал на брега душите на наскоро починалите. Въпреки това не всички от тях можели да прекосят река Ахерон. Освен това трябвало да платят за преминаването си с монета.

Това е причината гърците да погребват мъртвите си с монета, оболус, под езика. Това било плащането, което трябвало да дадат на лодкаря, за да ги отведе до Хадес. Ако не са имали монета или са били погребани по неподходящ начин, те са били обречени да се превърнат в призраци, известни като неспокойните мъртви.

Харон и Хадес
Митът за Харон разказва, че само двама герои са успели да направят пътуването до Хадес, без да са мъртви. Един от тях е Херкулес. Харон го транспортира в подземния свят, без да знае защо и без да иска заплащане. Поради тази причина боговете го наказват и той прекарва една година затворен.

Другият смъртен, който успява да премине, е Орфей. Той омагьосал Харон с магията на музиката си и пречупил волята му. Харон също позволил на богинята Психея, която представлявала душата, да премине, поради триковете, които тя използвала, за да го обърка.

Харон в литературата и изкуството
Според Енциклопедията на световната история Харон е споменат за първи път в поемата "Миниас" около 6 век пр.н.е. Описан е в Книга VI на „Енеидата“ от Виргилий, в „Жабите“ на Аристофан и в „Диалозите на мъртвите“ от Лукиан.

Най-ранната илюстрация на лодкаря от Хадес е видяна върху погребални вази от IV и V век. Изображения могат да се видят и в кинидските Леше в Делфи, в етруското изкуство и върху саркофазите.