Карен Хорни - жената, която се изправи срещу Фройд

Карен Хорни се противопостави на теориите, които подкрепят мазохистичната природа на жените и тяхната зависимост от любовта, парите и закрилата на мъжете. Тя направи това, защото споменатите теории принудиха момичетата да търсят смисъла на живота чрез съпруга, децата и грижата за семейството.

Немският психоаналитик от началото на ХХ век Карен Хорни е една от онези дами , които заслужават собствено място в историята, далеч отвъд научната област. Тя е жена, изпреварила времето си, която не се притеснява да постави под съмнение основите на психологията на своята епоха.
Нейните революционни теории водят до конфронтации с най-консервативните фракции в науката по нейно време. Освен това тя е трябвало да се справи с трудността да бъде жена в свят на мъжки истини.

Хорни е основател на феминистката психология и съосновател на неофройдистката психология.

Тя е един от най-критичните гласове на теориите на Зигмунд Фройд. Хроничната депресия, от която страда през младостта си, я кара да учи медицина, а след това се утвърждава като психоаналитик. Освен това германката развива някои революционни теории за личността и неврозата. Това е причината впоследствие да бъде изключена от Нюйоркското психоаналитично общество и Институт.

Тя е изключително влиятелна в психологическия напредък. Хорни не само прави няколко важни приноса в областите на невротизма, но и изучава и психологическото отношение към жените.

Да не забравяме, че областта на психологията е била доминирана от мъже в началото на миналия век. Повечето от тях разчитат на изследванията на Фройд.

Хорни обаче защитава идеята, че мъжете са тези, които се чувстват неадекватни и ревниви към способността на жената да се развива в живота. Това е причината господата да се стремят да доминират във всички останали важни области на живота. Противно на теориите на Фройд, Хорни нарича това "завист за утробата".

Ранните години на Карен Хорни
Карен Хорни, родена Даниелсен, е родена на 16 септември 1885 г. в Бланкенезе, Германия. Тя има корав баща, който оставя лошо впечатление у нея, дължащо се най-вече на твърде строгото му възпитание. Заради това тя търси убежище в по-големия си брат от много малка и го чувства близък. Карен обаче изпада в дълбока депресия, когато баткото се дистанцира от нея. Това състояние става хронично и тя има няколко кризи през младостта си. За да се справи с тях, бъдещият психоаналитик се отдава на обучението си.

Карен Хорни си спомня години по-късно, че в онзи период е взела решението, че ще бъде умна, тъй като не може да бъде красива.

През 1906 г. тя се записва в Медицинския факултет на университета във Фрайбург. Това учебно заведение е едно от малкото, които приемат жени тогава. Впоследствие тя посещава университета в Гьотинген, а през 1909 г. тя се записва в
Берлинския университет, където избира да учи психоанализа. През 1910 г. се омъжва за Оскар Хорни - състудент, с когото имат три дъщери.

"Ако искате да се гордеете със себе си, тогава правете неща, с които може да се гордеете."
Карен Хорни

Професионален живот
Хорни е била професор и анализатор в Берлинския психоаналитичен институт по време на ранната си кариера. Въпреки изключителната си професионална ситуация обаче личният й живот започна да се проваля. Бракът й не върви, а брат й почива от белодробна инфекция. В резултат на това Карен отново изпада в продължително депресивно състояние.

Тя се премества в Съединените щати през 1932 г. и там става асоцииран директор на Чикагския психоаналитичен институт. Две години по-късно тя се премества в Бруклин и се установява като професор в Новото училище за социални изследвания и в Нюйоркското психоаналитично общество и Институт.

През тези години Карен Хорни започва да развива своите теории за неврозата и личността и от време на време контактува с други нашумели автори тогава като Ерих Фром и Хари Стак.

Теориите, разработени от Хорни, се оказват доста критични и противоположни на оригиналните фройдистки теории. Заради нейната критика към тях тя е изключена от Нюйоркското психоаналитично общество и Институт. Тогава тя основава The American Journal of Psychoanalysis и American Institute of Psychoanalysis заедно с други дисиденти. Тя работи там до деня на смъртта си през 1952 г.

Карен Хорни и нейният принос към психологията
Карен Хорни твърди, че различията между мъжете и жените се проявяват от разликите във възпитанието, образованието и социализацията, а не от биологията, както повечето хора вярват. Тази концепция е предшественик на женската психология, според която разликите в силата на половете сами по себе си влияят върху психичното здраве на жената.

Хорни се осмелява да противоречи на фройдистката концепция за завист към пениса. Тя защитава идеята, че това, на което жените завиждат, са мъжките привилегии и власт, а не техният пенис.

Тя също така критикува Едиповия комплекс на Фройд. Тя го смята за продукт на несигурност в отношенията между родители и деца. Хорни защитава основната роля на влиянието на околната среда в психологическото развитие. Освен това тя вярва, че нарцисизмът е резултат от ниско самочувствие и прекомерно угаждане в детството, а не психологическо разстройство.

Наследството на Карен Хорни
Карен Хорни работи срещу теориите, които поддържат мазохистичната природа на жените и тяхната зависимост от любовта, парите и закрилата на мъжете. Тя вярва, че този начин на мислене кара жените да наблягат твърде много на качества като чар и красота. А това ги кара да осмислят живота си главно чрез съпрузите и децата си.

Тя определено е революционна в много отношения. От нейния принос към психологията и нейните теории за неврозата и личността до времето й в университета в период, в който жените принадлежаха на кухнята. Нейните твърдения и критика, особено тези, свързани със Зигмунд Фройд, доведоха до отхвърлянето й в свят, който може би е бил твърде малък за нейния блясък.

През 1967 г. посмъртно са публикувани 14-те статии, съставляващи нейния труд „Женска психология”. Нейната собствена работа, работата, повлияна от Гещалт, заедно с хуманистичната психология, психотерапията, психоанализата, рационалното емоционално поведение на Елис, екзистенциализмът и феминизмът са част от тази творба.