Ако се чувствате тъжни, задайте си тези въпроси

Има моменти в живота, когато тъгата е неизбежна. Може да се дължи на загуба, провал, разочарование или много други неща.
Но има и такива мигове, когато може да я отхвърлите, но не знаете как или може би дори искате да продължите да я усещате и подхранвате.

"Тъгата е само стена между две градини."
Халил Джебран

Така че, ако сте тъжни, струва си да си зададете някои въпроси, които биха могли да ви помогнат.

Направил ли съм нещо, за което се чувствам виновен?
Има чести случаи, когато тъгата не отминава, защото вината я поддържа. Най-лошото е, че в много случаи вината е само въображаема. Тя е по-скоро фантазия, която все още не сте идентифицирали или не сте обмислили много.

Вината често ви заобикаля поради събитие, което е повлияло негативно на другите или на самите вас. Тогава започвате да обмисляте неща, които не сте успели да възприемете. Оставяте ги да се въртят в главата ви и не знаете как да се справите със ситуацията.

Верен ли съм на желанията си?
Друга честа причина за тъга, особено когато не може да идентифицирате конкретна причина, е дисонансът. По една или друга причина вие сте предали своите желания, мечти или привързаности.

Това предизвиква чувство на страдание дълбоко във вас. Тъгата е външният израз на този вътрешен укор. Дълбоко в себе си не е точно тъга това, което изпитвате. Вие сте разстроени и раздразнени от себе си. Все още сте пленник на ситуация, в която искате нещо, но правите нещо съвсем различно.

Лоялен ли съм към моите убеждения?
Това е подобно на предишния въпрос. В този случай обаче акцентът е върху противоречието между това, което съзнателно мислите, и това, което правите. Може би сте станали свидетели на несправедливост, но не сте я оспорили или изправили срещу нея поради страх, небрежност или несигурност.

Може би сте се поддали на идеята, действието или гледната точка на друг човек просто защото сте се страхували да тръгнете срещу течението. Дълбоко в себе си обаче знаете, че това противоречи на истинските ви вярвания. Това ви кара да се ядосвате на себе си и, както в предишния случай, този упрек приема формата на тъга.

Наспах ли се и ядох ли добре?
Да бъдеш тъжен, невинаги е свързано с емоции или мисли. Доста често това е свързано с прекалено взискателен начин на живот или ако просто не се грижите правилно за себе си. Умората и лошото хранене също водят до тъга, особено когато е за дълъг период от време.

Липсата на почивка значително влияе на нашите емоции. Самият факт, че не спим достатъчно, ни кара да виждаме всичко около нас като скучно и безжизнено. По същия начин, когато не се храним правилно, мозъкът ни също страда от липса на хранителни вещества, което ни прави по-раздразнителни и депресивни.

Какво би ме накарало да се почувствам по-добре?
Това е може би най-важният въпрос, който трябва да си зададете, когато сте тъжни.

В краткосрочен план може би просто действие като малко релаксиране, разходка или отдалечаване от определена среда. В дългосрочен план правилният вариант може да бъде да смените работата си, да разрешите висящи проблеми с партньора си или да отидете при консултант.

Чувството за тъга като такова не е нито лошо, нито добро. Това е нещо, което всички ще преживеем, сега или в бъдеще. Това също е усещане, което се връща отново и отново, и често ще чувствате, че никога не ви напуска.

Може би има нещо, което се бори да излезе на повърхността, и ако го пуснете навън, може да се почувствате по-добре.