Моногамията не е нова концепция. Моите баба и дядо бяха заедно почти 70 години, родителите ми отбелязаха 46-годишнината от сватбата си през юни, а самата аз от 8 години съм в моногамна връзка.
Преди в обществото се гледаше с недоволство, когато някой изневери, докато е част от романтични отношения, но сега дори има телевизионни предавания, които се подиграват с това. Днес двойките ходят на терапия, която ги учи да се преструват, че това никога не се е случило. Да нe говорим за тоновете статии и книги, които ви казват как да сложите рога на половинката си, без да те хванат.
На сватбена церемония младоженците си обещават, че ще са заедно, „докато смъртта ни раздели“. Не казват един на друг: „Докато не намеря жена, която има по-големи гърди и може да търпи моите незрели маниери по-добре от теб“ или „Докато не намеря мъж, който наистина ми обръща вниманието, което заслужавам, прави купища пари и има плочки на корема."
Думите, включени в обета, имат за цел да заявят, че ще бъдем лоялни един към друг през трудни и лоши времена, а не просто да се отказваме, защото нещата не са такива, каквито са били, или защото попадаме на нещо ново и вълнуващо.
Но еволюцията на връзките направи моногамията незадължителна, защото ни е страх да останем сами.
Напоследък по-често чуваме за двойки, които от самото начало се разбират да се виждат и с други хора. Или поне единият от участниците в тези отношения иска това. Другият пък иска нещата да са сериозни, но се съгласява с щенията на отсрещния, защото не иска да го изгуби като опция.
Чуваме за „отворени връзки“, при които на двойката е позволено да излиза и да спи с когото пожелае, стига да кажат на другия за това и да се приберат нощем вкъщи. Но това наистина ли е връзка, основана на любов?
Моногамията не трябва да е мъртва, просто трябва да спрем да я превръщаме в незадължителна идея.
Докато не започнем да прилагаме правилата, кой ще ги спазва?
Разбира се, винаги има шанс да се върнем там, откъдето сме започнали - сами с домашния си любимец, бутилка вино и никакви перспективи за срещи, но не е ли по-добре от това да бъдете нечий пълнеж за компромисно добро изкарване?
Наистина ли искате да прекарате нощите си вкъщи, чакайки той да се обади, докато е навън с другата изгора и гледа филма, който сте искали да гледате с него? Наистина ли искате да прекарате дните си в очакване да отговори на вашето съобщение?
Докато не започнем да поставяме адекватни изисквания за себе си, как очакваме да видим промяна? Спрете да приемате каквото и да са готови да дадат обектите ви на желание и поставете високо летвата си, за да видите кой е готов да се издигне не само до нейните висоти, но и да я задмине.
Коментари (0)
Вашият коментар