Някои любопитни факти за тишината

Тишината сама по себе си е величествена и мистериозна, особено в общества като нашето, където винаги има шум. Въпреки че се определя като „липса“ на звук или комуникация, истината е, че това е феномен, който често казва много повече от всеки вид шум.

Например музиката, която е поемата на звука, се нуждае от тишина, за да маркира своите ритми и времена. Обикновената комуникация също изисква паузи, за да може да асимилираме съобщенията, изпратени към нас. Освен това, би било напълно непоносимо, ако човекът, с когото говорим, не млъква.
Мълчанието често може да бъде пълно с интимност. От друга страна, може да изгради непреодолими стени между двама души. Понякога казва много, докато друг път е знак, че няма какво да се каже. Това е невероятно явление.

„Мълчанието е елементът, в който великите неща се сглобяват...“
-Томас Карлайл-

Един любопитен факт за мълчанието включва изявление, направено от престижния невропсихолог Лео М. Чалупа. Той е вицепрезидент по изследванията и професор по фармакология и физиология в университета „Джордж Вашингтон” (САЩ) и експерт по проблемите на възприятието. Чалупа каза, че човешките същества се нуждаят от цял ден абсолютна тишина, за да може мозъкът да функционира оптимално.

В едно от своите изследвания той и колегите му предполагат, че излишъкът от слухови стимули изтощава префронталния кортекс на мозъка, отговорен за разсъжденията. В някои интервюта Чалупа твърди, че шумът е по-висока мисъл. Следователно единственият начин да го активирате отново би бил да постигнете значителна доза тишина, защото само по този начин ще има „нулиране“.

Друго проучване, проведено от университета в Дрезден (Германия), показва, че мишки, на които са били осигурени два часа тишина на ден, са успели да развият нови клетки в хипокампуса. Това е областта, свързана с контрола на тревожността, паметта и пространствената ориентация.

Други любопитни факти за тишината
Мълчанието отдавна се свързва с трансцендентността и свещеното. Почти всички религии препоръчват да се избягва шумът в храмовете и местата за поклонение. Това е основно условие за интроспекция и концентрация. Ето защо тишината също се изисква на места като библиотеки.

Освен това традицията за поддържане на минута мълчание в знак на траур е практически универсална. Първият записан случай на официален момент на мълчание е през 1912 г. в Португалия. Португалският сенат отдава почит на Хосе Мария да Силва Параньос, барон на Рио Бранко, Бразилия, и министър на външните работи на бразилското правителство, който почива три дни по-рано.

Антропологът Хосе Луис Рамирес, автор на El Significado del Silencio y el Silencio del Significado („Значението на мълчанието и мълчанието на смисъла”) посочи, че днешното общество е склонно да се чувства неудобно в отсъствието на звуци. Мълчанието може дори да причини мъка и дискомфорт на много хора. Рамирес посочва, че това е поведение, предизвикано от властта, тъй като и мълчанието, и безделието са нейни врагове.

Култът към мълчанието съществува и днес. На Запад се среща в така наречените затворени манастири или религиозни манастири. В тези пространства се дава известният „обет за мълчание“, който има за цел да поддържа атмосфера на припомняне и молитва, за да влезе в дълбоко взаимодействие с Бог. Много религиозни ордени продължават да практикуват този тип традиции.

Тишината като енигма
Един от най-поразителните аспекти на мълчанието е, че няма съгласие относно неговото съществуване. Всъщност наличните данни показват, че абсолютна тишина не съществува.

Проведени са няколко експеримента с така наречените „безехови камери“ - пространства, които са лишени от звук. Резултатите са смущаващи. Човек, който влезе там, може да чуе безбройните звуци, които тялото му произвежда, които в други случаи той пренебрегва.
Освен това се предполага, че в космоса няма среда като въздух, която да позволява предаването на звукови вълни. Въпреки това някои небесни тела имат атмосфера, която, въпреки че не е подходяща за човешки живот, е подходяща за разпространение на звук. Различни космически сонди са уловили шумове във Вселената.

Единствените хора, които разбират какво е абсолютна тишина, са глухонемите.