“Портрет на София”

24 жени. Всяка от тях е София. Всяка от тях живее в София. Свързани от своето име и своя град, те са главните героини във фотоизложбата “Портрет на София” на известния фоторепортер на “24 часа” Йордан Симеонов.

Чрез 24 широкоформатни фотографии, за които позират лекар, архитект, учителка, художник, ученички и актриси - на възраст от 5 до 75 години, техните лица и истории създават портрет на самата ни столица.

“Онова, което осъзнаваш, че си ти, е неизбежно свързано с мястото, от което идваш. Да знаеш откъде си, кой си и защо си. И си мисля, че ако толкова много жени се казват София и се стремят да бъдат на висотата на това красиво име и на посланието, което носи, може би светът става малко по-добър благодарение на него”, споделя София Коен, чийто портрет е част от изложбата.

Вдъхновението на Симеонов за този 3-годишен проект е с обствената му дъщеря София, която е последна година в гимназията. Именно тя позира за интерпретация на известната картина “Спасителят на света” на Леонардо да Винчи, която става първият портрет от поредицата.

“Има много неща, които не знаем за себе си. Това ни казва София. Има неща, които не забелязвате - обяснява фоторепортерът. - Вложих своите желания, очаквания, мечти в този проект, но интуитивно, несъзнателно. У мен има вроден интерес към човешката природа, към съдържанието на хората. Имам чувството, че от нас зависи какво ще видим в живота. Ако виждаме хубавите неща, ще живеем по-щастливо.”

“Портрет на София” се осъществява с подкрепата на Столичната община и може да бъде видяна под стъкления купол на Ларгото до 10 април. Част от нея е и късометражен филм за проекта, заснет и режисиран от Добрин Кашавелов.

“Тези портрети са един много по-хубав разказ за София, отколкото ако направиш например един документален филм за града с неговите улици и сгради, защото София започва да има душа - казва доц. Георги Лозанов относно фотоизложбата. - Човек не се случва вътре в себе си, а в отношението си към другия. Портретът е един много добър начин да стигнеш до другия, само с един поглед дори. Да видиш хора с едни и същи имена и тяхното различие. Защото за всяка от тях това име е нещо, от което се е конструирала идентичността й. И силата на фотографията е, че тя може да хване тези различия.”