Кои са най-важните литературни жанрове?

Гръцките автори класират или разделят произведения според тяхната полезност. Изтупвайки от праха тази елинска традиция, ще идентифицираме най-важните литературни жанрове, следвайки конкретен естествен критерий. Това е видът, който повечето критици приемат като отправна точка днес.

„Първата книга в историята се роди, когато думи, едва написан въздух, намериха подслон в мозъка на водно растение.”
Ирен Валехо

Кои са най-важните литературни жанрове?
Днес критерият, използван за разделяне на литературата, се основава на характеристиките на комуникативния акт. Тази класификация е естествена (не е създадена от човека), има универсален характер и е константна. От тази гледна точка може да говорим за три или четири литературни жанра.

Лирика или поезия
Това е литературният жанр, който се основава на изразителната комуникативна нагласа. Поетичен текст е този, който се изразява по личен, субективен начин, чрез емоционални функции, като пресичания или възклицания.

„Поетът е фалшификатор
Който е толкова добър в работата си
Той дори симулира болката
Всъщност болка, която изпитва
И тези, които четат думите му
Ще се почувстват в писането му
Но в нито една от болките, които той изпитва
А само в тази, която им липсва”...

Фернандо Песоа

Този вид текстове се фокусират върху конкретна идея и се характеризират със своята музикалност. Стиховете обаче обикновено се свързват с поезия и това невинаги е правилно.

Например в El Poema del mio Cid (Поемата на Сид) официално има стихове и рими. Независимо от това, това не е лиричен текст, а разказвателен. Трябва да се отбележи, че този жанр е един от най-старите. Това е така, защото съставът му улеснява оралното предаване. Това е изключително важно, тъй като писането не е било обичайно и обществата почувствали необходимостта да предадат своето историческо наследство на следващите поколения.

В лириката има различни поджанрове:
• Песен
• Еклога
• Елегия
• Епиграма
• Химн
• Ода

„ Ритъмът е не само съюзник на паметта, но и катализатор на нашите удоволствия - танц, музика и сексигра с повторение, ритъм и ритъм. Езикът също има безкрайни ритмични възможности."
Ирен Валехо

Епос (разказ)
Епичният жанр има повествователно отношение. С други думи, той разказва история. Епосът е разказ на човек, който съобщава за поредица от действия, извършени от някои герои в определено време и място. Това е естествен жанр, защото разказването на истории може да се намери навсякъде по света, с вариации в различните общества.

Освен това литературният разказ е самореферентен или измислен разказ. Това означава, че не отговаря на реалността, че човекът, който разказва историята, не е авторът, а разказвачът (гласът, който авторът създава).
Поради тази причина историята на Дон Кихот е разказана през очите на Сиде Хамете Бененгели, мавританският преводач, намерил вестниците за приключенията на едноименния герой на Сервантес.

В рамките на разказа или епичния жанр има и няколко поджанра:
• История
• Басня
• Епопея
• Роман
• Романтика
• Разказ

Драматургия
Театърът се основава на представителното отношение. Неговите текстове са различни, защото са изрично създадени, за да бъдат представени, по същия начин като филмите. Затова, когато четете театрален текст, анотациите са важни.

Един от най-добрите примери за това е в творбата „Казвайки „да“ от
Гризелда Гамбаро. В тази работа почти няма диалог, тъй като информацията между фризьора и мъжа се дава точно в това, което е неизказано, в мълчанията. Тази драматургична работа се използва като начин за разобличаване на периода на военна диктатура, който Аржентина претърпява.

От друга страна, когато присъствате на пиеса, попадате в някаква илюзия за реалност. С други думи, имате чувството, че това, което се случва на сцената, е реалност, отделена от света. Това бихме нарекли „четвъртата стена“.

Основните поджанрове са:
• Трагедия
• Комедия
• Трагикомедия
• Драма
• Мелодрама

Есе
Въпреки че понастоящем това е тема, която поражда противоречия сред литературните критици, есето също може да се разглежда като друг отделен жанр. Той е белязан от своето аргументирано или изложително отношение.
Проблемът обаче дали есето може да се разглежда като литературен жанр е свързан с начина, по който литературата всъщност е дефинирана. Определението е, че е важно как се предава съобщението. При есето обаче казаното е по-важно от това как е казано.