Кражбата на века! Така американската преса на 19 март 1990 г. описва обира, извършен в прочутия музей "Изабела Стюард Гарднър" в Бостън, когато изчезват 13 картини на едни от най-талантливите художници в света. И до днес грабежът е на челните места в класациите за най-дръзките операции, правени някога в света на изкуството.
Все още се пазят старите вестници, които припомнят сумата от 10 млн. долара, предложена от управителя на сградата в замяна на информация по случая. Наградата се превръща в най-високата, предлагана някога от частна институция.
Само преди дни криминалният архив по случая отново стана популярен, след като почина един от основните заподозрени за престъплението – легендарният рецидивист Робърт Джентиле - Боби. Той си отиде от този свят на 85 години след инсулт, грижливо пазейки тайната за скритите творби.
"Винаги сме вярвали, че Робърт има информация, която би могла да ни помогне, но той избра да не я разкрие – разказа след смъртта му главният следовател по случая Антъни Амор пред Artnet News. - Вярваме, че той е имал контакт с поне две от произведенията. Когато говорихме с него за първи път, ни обясни, че никога не е чувал дори за кражбата, но доказателствата сочеха, че мафиотът е добре запознат с произведенията. Той бе последната жива връзка с тези шедьоври."
Кои са картините и каква е стойността им?
Според ФБР цената на липсващите експонати достига рекордните 500 млн. долара. Разследването през 1990 г. ще установи, че от сградата са взети 13 картини, които са били доставени специално от колекционер, и предназначени да бъдат част от постоянната експозиция. Творбите се оказват на едни от най-добрите художници в света и цената им трудно може да бъде измерена с конкретни цифри. Сред тях например е една от 34-те известни картини на Йоханес Вермеер - "Концертът", смятана за "най-ценната невъзстановена картина" на планетата. Заграбена е "Буря в Галилейско море" от Рембранд ван Рейн - единственият морски пейзаж на великия майстор на четката. Липсват шедьоврите "Пейзаж с обелиск" на Говерт Флинк, "Програма за артистично соаре 1" и "Три конни жокеи" на Едгар Дега, както и още няколко творби на Едуар Мане, прочути статуетки като “Древен китайски ку” и “Френски императорски орел” на Наполеон.
До какъв извод стигат властите?
Първо изчисляват, че стойността на всичките тези произведения на изкуството е около 200 милиона долара, но по-късно повишават сумата на 500 милиона долара. Търговци обаче са категорични, че стоката може да бъде продадена на черния пазар за 600 милиона долара.
Към днешна дата всички тези числа са удвоени. Така например през 2015 г. само най-скъпият откраднат шедьовър – "Концертът" на Вермеер, възлиза на 250 милиона долара, а експертите обявяват, че той може би е най-ценният откраднат предмет в целия свят. На 100 млн. долара е оценена "Буря в Галилейско море" от Рембранд. Стотици милиони струват и останалите експонати.
Дни след обира на века службите са абсолютно сигурни, че ударът е планиран дълго време и много старателно - до най-малката подробност. Убедени са, че зад него стои цяла престъпна група, която дни наред е изучавала помещенията, а нейни членове вероятно са посещавали сградата десетки пъти преди самото нахлуване. Единственото, което службите знаят в началото, е, че крадците са видени на улицата малко след 12 ч. през нощта от група младежи, солидно почерпени с алкохол. Те ще разкажат, че апашите са били маскирани и са паркирали автомобила си на около стотина метра от страничния вход на сградата. След това са се запътили към входа.
Там съвсем спокойно крадците звънят на звънеца на музея и разговарят с охранителите Рик Абат и Ранди Хестанд. Казват им, че идват от полицейското управление след сигнал, подаден от сградата. Абат и Хестанд пускат мъжете и само минути по-късно престъпниците успяват да им сложат белезници на ръцете. Връзват очите им и ги водят в мазето. Обясняват им, че са дошли, за да откраднат няколко картини, а след това ще си тръгнат, без да ги убиват. Уверяват ги, че знаят къде живеят и е по-добре на по-късен етап да не дават никакви подробности на властите. Докато се движат из сградата, апашите все пак са засечени от инфрачервени детектори. На някои от експонатите са монтирани устройства, които започват да пищят при отваряне на витрините.
Крадците обаче успяват да ги заглушат. Вземат без проблем "Буря в Галилейско море" и "Дама и джентълмен в черно" на Рембранд, режейки платната от рамките. Прибират "Пейзаж с обелиск", както и "Концертът", а с тях и пет скици на Едгар Дега, както и произведението "Чез Тортони" на Едуар Мане.
И до днес властите все още не могат да обяснят как в залите с най-скъпите картини детекторите за движение не засичат нищо освен стъпките на един от охранителите, докато той патрулира по-рано през същия ден.
Преди да напуснат сградата, крадците влизат в кабинета с камерите, откъдето вземат видеокасетите от записите. След това се измъкват, но не през парадния вход, а през странични врати. ФБР по-късно ще установи, че ударът е проведен за 81 минути.
Кой попада в полезрението на властите?
За съжаление липсват веществени доказателства, както и записи от камери. Бандитите са били с мустаци, с очила, с фалшиви бенки и коси, което прави разпознаването им невъзможно. Органите на реда са принудени да работят само с данните, събрани по време на разпитите на свидетели, и с тези, осигурени от хората под прикритие, внедрени в подземния свят. Благодарение на тях полицията първо се насочва към Бостънската мафия, която е особено силна през 90-те години. Смятат, че гангстер на име Боби Донати е организирал кражбата, но не с цел да продаде картините, а да ги използва като разменна монета в преговорите с властите за освобождаването на един от най-близките му хора от затвора. Набеждава го друг известен крадец на изкуството Майлс Конър-младши. Само година след обира обаче Донати е застрелян, а шедьоврите така и не са открити.
Сред заподозрените попада и престъпният шеф Уайти Бълджър, но самият той отрича да има нещо общо с аргумента, че дори е изпратил свои хора да разузнаят кой си е позволил да краде на негова територия. По-късно службите се насочват и към друга банда. Нейни представители са категорични, че нямат пръст в аферата, въпреки предложенията да им бъдат намалени присъдите и дори да получат огромни парични премии. Доказателства срещу тях така и не са събрани и никой не попада в затвора.
Последната група, разследвана за грабежа, е "Мерлино". Точно с нея се свързват Робърт Гуаренте и Робърт Джентиле. Двамата отричат да знаят каквото и да било за шедьоврите, но полиграф констатира, че те лъжат в показанията си. Властите всячески опитват да принудят престъпниците да проговорят. Те дори повдигат обвинение за наркотрафик срещу Джентиле в опит да го притиснат, но без успех. В дома му намират вещи, които навеждат на мисълта, че той все пак има общо с удара. В мазето полицията открива копие на вестник от март 1990 г., в който се описва кражбата. Към него е прикрепен лист, върху който са изобразени картините, а срещу всяка една от тях е посочена цена. Джентиле попада зад решетките за 2 години и половина, но това не го плаши. Той е лежал множество пъти за различни престъпления. Обиколил е няколко затвора, благодарение на което се познава с едни от най-опасните рецидивисти.
Годините на свобода след грабежа са съпътствани от постоянни разпити. Мафиотът е следен под лупа от службите, които редовно го викат на разговори по повод най-различни престъпления. До смъртта му обаче ФБР не успява да изкопчи нищо. Въпреки многократните претърсвания и обиски те не намират никакви улики, с които да го принудят да признае къде са скрити уникалните шедьоври. Приживе престъпникът не си позволява да живее охолно. Той не кара скъпи коли, не ходи с охрана, нито пък има огромни имения. Наясно е, че е в полезрението на властите.
Така съдбата на 13-те легендарни картини остава неизвестна и до днес. Дали са продадени, унищожени или пък скрити в някой тайник на вече порутена стара къща, не е ясно. Отговорът на този въпрос можеше да даде Джентиле, който вече не е сред живите.
Коментари (0)
Вашият коментар